Спира ли хвърлянето на пари от самолет?
Фискалният съвет на България изиска да са лимитират бюджетните харчове, свързани с пандемията и още от идната година да се приключи краткотрайната дерогация на фискалните правила. Преди дни на Министерството на финансите бе предложено при съставянето на проектозакона за бюджета на страната за 2022-ра да вземе поради въпросните правила. А това значи - да свие разноските и да върне стоманените правила от предпандемичните години. Становището е подписано от ръководителя на Фискалния съвет проф. доктор Борис Грозданов.
Припомня се също, че през март 2020 година Европейската комисия одобри краткотрайно да се анулира спазването на строгите фискални ограничавания, с цел да могат страните членки да разполагат с нужната независимост да реагират гъвкаво и навреме за по-бързото превъзмогване на отрицателните последствия от пандемията. Беше задействана така наречен обща уговорка за дерогация, планувана в Пакта за непоклатимост и напредък, което даде опция на държавните управления да правят каквито е нужни обществени разноски и да подкрепят стопанските системи си, без да се преценяват с фискалните правила. Така спадът в икономическата интензивност и изключителните финансови тласъци доведоха до внезапно увеличение на бюджетните дефицити и на нивата на държавния дълг.
Крайният период на деяние на общата уговорка за дерогация
не е закрепен, само че съгласно Фискалния съвет тя би трябвало да бъде в действие, до момента в който се овладее болестта от COVID-19 и се преодолеят отрицателните последствия от нея. Клаузата следва да бъде дезактивирана незабавно откакто стопанските системи се върнат към естественото си развиване и отпадне нуждата от фискална поддръжка. В известие на Еврокомисията от 3 март 2021 година бе пояснено, че решението за деактивиране ще бъде взето въз основа на цялостна оценка на положението на стопанската система въз основата на количествени критерии, като главният от тях ще е нивото на икономическата интензивност в Европейски Съюз спрямо нивата отпреди рецесията. От дадените тогава насоки за осъществяване на фискалните политики стана ясно, че е належащо държавите-членки да продължат с подкрепящите фискални ограничения през 2021-а и 2022 година, а общата уговорка за дерогация да бъде деактивирана от 2023-та.
Последните данни за икономическия напредък обаче демонстрират, че действителният размер на Брутният вътрешен продукт в множеството страни още тази година ще доближи предкризисните равнища, а в останалите се чака това да се случи при започване на идната. В лятната си прогноза Европейската комисия към този момент чака Брутният вътрешен продукт да нарасне през 2021-а с 4,8% (при 4,3% в пролетната прогноза) и с 4,5% през 2022-ра както в Евросъюза, по този начин и в еврозоната. Предвижда се размерът на производството да се върне към равнището си отпреди рецесията през последното тримесечие на 2021 година, което е с три месеца по-рано от настройките напролет. А другояче
икономическото възобновяване върви с друга скорост
в обособените европейски страни.
Сред огромните стопански системи в Европейски Съюз е доста евентуално Полша, Германия, Нидерландия да доближат предкризисните равнища още в този момент, а на Испания и Италия ще им е нужна още една година. По-бързото икономическо възобновяване в страните от еврозоната, както и позитивните упования за последователното унищожаване на ограничаващите ограничения против COVID-19, са повода за повече оптимизъм по отношение на растежа на Брутният вътрешен продукт и в есенните макроикономически прогнози на ЕЦБ, МВФ, МФ. Което съгласно български фискален съвет дава съображение да се повдигне още веднъж полемиката дали не е време за възобновяване на действието на фискалните правила още от идната година и връщането към съгласуваност на фискалните политики в общността.
За разлика обаче от прогнозите за действителния напредък на Брутният вътрешен продукт, тези за темповете на инфлацията не са по този начин оптимистични. Поради спирането на веригите за доставки вследствие на пандемията, възобновяване на пазарите се съпровожда с по-голямо търсене, на което предлагането не може да реагира. Затова и следим повишаване на показателите на цените. Лятната прогноза на Европейската комисия планува междинната инфлация в Европейски Съюз през 2021 година да бъде три пъти по-висока от тази през 2020-та. Направените корекции за съюза са от 1,9 на 2,2%, а в еврозоната от 1,7 на 1,9 %. Преструктурирането на стопанските системи обрисува
дълготрайни проблеми с дефицита на избрани първични материали,
което е фактор за дълготрайна инфлация.
Изпълнението на проектите за възобновяване и резистентност, които държавите-членки показаха и които ще бъдат финансирани с европейски средства, също съставляват забележителен фискален тласък за съответните стопански системи. Само че продължаването с експанзивната фискална политика и през 2022 година ще сътвори в допълнение търсене и надлежно ще ускори още повече инфлационния напън, предизвестяват от екипа на проф. Грозданов. Неправилно адресираната фискална и парична политика може да докара до прегряване на стопанската система, до разочароващ стопански напредък в условия на инфлация и до осъществяване на неподходящия сюжет за стагфлация, изясняват специалистите.
В последна сметка политиката на ниски лихвени проценти и краткотрайното обезсилване на фискалните правила разрешиха да бъдат вложени обилни средства за обществено и икономическо подкрепяне.
Средно бюджетният недостиг за страните в общността
се е нараснал от 0,5% през 2019 година до 6,9% от Брутният вътрешен продукт през 2020-та, а съотношението на държавния дълг към Брутният вътрешен продукт се е повишило от 77% през 2019 година до 90% през 2020-та. Впрочем тъкмо рецесията със задлъжнялостта на някои европейски страни през 2011 година породи нуждата от съгласуваност на фискалните политики в границите на общността и дефинирането на избрани числови фискални ограничавания. Липсата на такива ограничавания за дълъг интервал ще усили държавните задължения и ще сътвори дълготрайни провокации пред обществените финанси.
В този смисъл въпросът по кое време да бъде дезактивирана общата уговорка за дерогация от фискалните правила в Европейски Съюз към този момент придобива извънредно значимо значение. Очевидно няма изгледи пандемията от COVID-19 да изчезне изцяло през идната година, само че резултатите от нея последователно ще затихват с увеличението на темпа на имунизиране и е все по-малка вероятността да се стигне до цялостното затваряне на стопанските системи. Повишава се адаптивността на популацията и бизнеса към ограниченията за обществена отдалеченост и се следи всеобщо икономическо възобновяване, въпреки и с разнообразни темпове. В същото време подпомагането на по-бързото възобновяване на стопанските системи би трябвало да става без да се основават опасности за дълготрайната фискална резистентност.
Прекалено дългото отклоняване от строгите фискални правила крие риск освен за обособените страни, а и за Евросъюза като цяло. Всяка страна би могла да продължи с експанзивната фискална политика, само че в границите на допустимия бюджетен недостиг до 3% от Брутният вътрешен продукт, безапелационни са от Фискалния съвет.
Припомня се също, че през март 2020 година Европейската комисия одобри краткотрайно да се анулира спазването на строгите фискални ограничавания, с цел да могат страните членки да разполагат с нужната независимост да реагират гъвкаво и навреме за по-бързото превъзмогване на отрицателните последствия от пандемията. Беше задействана така наречен обща уговорка за дерогация, планувана в Пакта за непоклатимост и напредък, което даде опция на държавните управления да правят каквито е нужни обществени разноски и да подкрепят стопанските системи си, без да се преценяват с фискалните правила. Така спадът в икономическата интензивност и изключителните финансови тласъци доведоха до внезапно увеличение на бюджетните дефицити и на нивата на държавния дълг.
Крайният период на деяние на общата уговорка за дерогация
не е закрепен, само че съгласно Фискалния съвет тя би трябвало да бъде в действие, до момента в който се овладее болестта от COVID-19 и се преодолеят отрицателните последствия от нея. Клаузата следва да бъде дезактивирана незабавно откакто стопанските системи се върнат към естественото си развиване и отпадне нуждата от фискална поддръжка. В известие на Еврокомисията от 3 март 2021 година бе пояснено, че решението за деактивиране ще бъде взето въз основа на цялостна оценка на положението на стопанската система въз основата на количествени критерии, като главният от тях ще е нивото на икономическата интензивност в Европейски Съюз спрямо нивата отпреди рецесията. От дадените тогава насоки за осъществяване на фискалните политики стана ясно, че е належащо държавите-членки да продължат с подкрепящите фискални ограничения през 2021-а и 2022 година, а общата уговорка за дерогация да бъде деактивирана от 2023-та.
Последните данни за икономическия напредък обаче демонстрират, че действителният размер на Брутният вътрешен продукт в множеството страни още тази година ще доближи предкризисните равнища, а в останалите се чака това да се случи при започване на идната. В лятната си прогноза Европейската комисия към този момент чака Брутният вътрешен продукт да нарасне през 2021-а с 4,8% (при 4,3% в пролетната прогноза) и с 4,5% през 2022-ра както в Евросъюза, по този начин и в еврозоната. Предвижда се размерът на производството да се върне към равнището си отпреди рецесията през последното тримесечие на 2021 година, което е с три месеца по-рано от настройките напролет. А другояче
икономическото възобновяване върви с друга скорост
в обособените европейски страни.
Сред огромните стопански системи в Европейски Съюз е доста евентуално Полша, Германия, Нидерландия да доближат предкризисните равнища още в този момент, а на Испания и Италия ще им е нужна още една година. По-бързото икономическо възобновяване в страните от еврозоната, както и позитивните упования за последователното унищожаване на ограничаващите ограничения против COVID-19, са повода за повече оптимизъм по отношение на растежа на Брутният вътрешен продукт и в есенните макроикономически прогнози на ЕЦБ, МВФ, МФ. Което съгласно български фискален съвет дава съображение да се повдигне още веднъж полемиката дали не е време за възобновяване на действието на фискалните правила още от идната година и връщането към съгласуваност на фискалните политики в общността.
За разлика обаче от прогнозите за действителния напредък на Брутният вътрешен продукт, тези за темповете на инфлацията не са по този начин оптимистични. Поради спирането на веригите за доставки вследствие на пандемията, възобновяване на пазарите се съпровожда с по-голямо търсене, на което предлагането не може да реагира. Затова и следим повишаване на показателите на цените. Лятната прогноза на Европейската комисия планува междинната инфлация в Европейски Съюз през 2021 година да бъде три пъти по-висока от тази през 2020-та. Направените корекции за съюза са от 1,9 на 2,2%, а в еврозоната от 1,7 на 1,9 %. Преструктурирането на стопанските системи обрисува
дълготрайни проблеми с дефицита на избрани първични материали,
което е фактор за дълготрайна инфлация.
Изпълнението на проектите за възобновяване и резистентност, които държавите-членки показаха и които ще бъдат финансирани с европейски средства, също съставляват забележителен фискален тласък за съответните стопански системи. Само че продължаването с експанзивната фискална политика и през 2022 година ще сътвори в допълнение търсене и надлежно ще ускори още повече инфлационния напън, предизвестяват от екипа на проф. Грозданов. Неправилно адресираната фискална и парична политика може да докара до прегряване на стопанската система, до разочароващ стопански напредък в условия на инфлация и до осъществяване на неподходящия сюжет за стагфлация, изясняват специалистите.
В последна сметка политиката на ниски лихвени проценти и краткотрайното обезсилване на фискалните правила разрешиха да бъдат вложени обилни средства за обществено и икономическо подкрепяне.
Средно бюджетният недостиг за страните в общността
се е нараснал от 0,5% през 2019 година до 6,9% от Брутният вътрешен продукт през 2020-та, а съотношението на държавния дълг към Брутният вътрешен продукт се е повишило от 77% през 2019 година до 90% през 2020-та. Впрочем тъкмо рецесията със задлъжнялостта на някои европейски страни през 2011 година породи нуждата от съгласуваност на фискалните политики в границите на общността и дефинирането на избрани числови фискални ограничавания. Липсата на такива ограничавания за дълъг интервал ще усили държавните задължения и ще сътвори дълготрайни провокации пред обществените финанси.
В този смисъл въпросът по кое време да бъде дезактивирана общата уговорка за дерогация от фискалните правила в Европейски Съюз към този момент придобива извънредно значимо значение. Очевидно няма изгледи пандемията от COVID-19 да изчезне изцяло през идната година, само че резултатите от нея последователно ще затихват с увеличението на темпа на имунизиране и е все по-малка вероятността да се стигне до цялостното затваряне на стопанските системи. Повишава се адаптивността на популацията и бизнеса към ограниченията за обществена отдалеченост и се следи всеобщо икономическо възобновяване, въпреки и с разнообразни темпове. В същото време подпомагането на по-бързото възобновяване на стопанските системи би трябвало да става без да се основават опасности за дълготрайната фискална резистентност.
Прекалено дългото отклоняване от строгите фискални правила крие риск освен за обособените страни, а и за Евросъюза като цяло. Всяка страна би могла да продължи с експанзивната фискална политика, само че в границите на допустимия бюджетен недостиг до 3% от Брутният вътрешен продукт, безапелационни са от Фискалния съвет.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ